На 16 март 2022 г. се навършват 100 години от рождението на Вела Пеева.
Вела Пеева е родена на 16 март 1922 г. в чепинското село Каменица, в семейството на Пею и Катерина Пееви. Началното си образование получава в Каменското основно училище (1929 – 1936) и в Лъдженската непълна гимназия (1936 – 1938).[2] През есента на 1938 г. постъпва в Пазарджишката девическа гимназия, която завършва през лятото на 1941 г. През първия срок на учебната 1938/1939 г. става член на РМС, влиза в гимназиалното ръководство на организацията и работи заедно с местните активисти Костадин Старев, Димитър Караиванов, Любен Шкодров, Лазар Боснев и други.[3] Членува в есперантското дружество „Радио“ в Пазарджик заедно с други активни комунисти и ремсисти – Стоян Танев, Стефан Шкодров, Стойо Калпазанов.[4]
През есента на 1941 г. В. Пеева се записва за студентка по педагогика, а през 1942 се прехвърля да учи география в Софийския университет. Активистка е и на Българския общ народен студентски съюз – участва в комунистическата студентска демонстрация пред Народния театър на 8 декември 1941 г., прераснала в сблъсъци с полицията и антикомунисти.[6]
През пролетта на 1942 г. по инициатива на Вела Пеева група младежи, членове на бойната група на РМС в Каменица, започват да издават нелегалния вестник „Просветител“.[9][10]
На 27 април 1943 г. Вела Пеева минава заедно със сестра си Гера в нелегалност като партизанка в отряд „Антон Иванов“. Прeз август 1943 г. е приета за член на БРП.
Местността Бялата скала, край Велинград, където на 3 май 1944 г., обградена отвсякъде намира смъртта си Вела Пеева. В последствие главата и е отрязана на място от същия горски работник, който вижда стъпките в гората и я предава на полицията.
Източници:
1. Енциклопедия България, том 5. София, Издателство на БАН, 1986. с. 129.
2. Пеева, Гера Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 19, 29.
3. Пеева, Гера. Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 48, 50-51, 61, 219.
4. История на Пазарджишката окръжна организация на БКП. София, 1985. с. 311.
5. Пеева, Гера. Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 76 – 77.
6. Пеева, Гера Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 84 – 85.
7. Пеева, Гера.Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 88.
8. Кратка българска енциклопедия, изд. 1967, статия „Пѐева, Вела“, с. 97
9. Ковачев, В. Нелеrалният периодичен печат в периода на въоръжената борба. София, 1966. с. 83.
10. Пеева, Гера Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 92 – 93.
11. Пеева, Гера. Моята сестра Вела. София, Партиздат, 1988. с. 200 – 209.
