Днес отбелязваме 146 години от героичния подвиг на българския поет и революционер Христо Ботев и неговата чета.
„…През цялата първа половина на май Ботев бе зает с четата си.
От много напрягания, трудове, вълнение по това велико дело беше се измахнал и изменил в лицето. Бузите му бяха доволно слепнати и брадата, която беше оставил вече да расте без стеснение, му придаваше още по-мъжествен, мрачен вид. Той не сядаше, не лягаше, не дояждаше в тия дни. Той тичаше от кафене в кафене, от кръчма в кръчма, от хан на хан, от къща на къща, да навижда, да разговаря, да подсеща, да разпаля бъдещите си другари в трудното предприятие. Той се беше преобърнал в мисъл. Смелата, заветната идея, която отдавна мъчеше духа му като таен демон, сега беше се въплътила в него.
Всичките момчета вече бяха въоръжени с тежки винчестери; всички имаха затворени в ковчезите си хубавата хъшовска униформа, която горяха от нетърпение да облекат. Жертвите и помощите идеха отвсякъде изобилно. Патриотизмът в тия минути на надежда и лудо въодушевление беше развързал кесиите и уголемил сърцата. За да бъде тайно както приготовлението на четата, тъй и качването й на парахода, момчетата се разпръснаха по крайдунавските градове: Олтеница, Гюргево, Зимнич, Турно Магурели. Военният материал и униформите се пратиха в ковчези всички на Гюргево. Пазеха тайна всеобща. А когато не можеше да се потули работата, поверително шушнеха, че тая отива в Сърбия. Всичките емигранти в Букурещ и по другите градове криеха, че знаят за предприятието, за да не разбере и побърка румънската власт. А властта знаеше от всички по-добре. Тайни съобщения бяха разпратени до префектите (Братияно беше водител на политиката тогава) да се втеляват. Всички знаеха тайната. Но истинската тайна: планът да мине четата на българския бряг, знаеше само Ботев, войводата й, и двама-трима другари негови.
На 18 май неустрашимата чета се качваше по части на парахода „Радецки“ и подир няколко часа целуваше светата земя на бащите ни при Козлодуй…
Величествена страница!
На 21 май Кавалджиев, приятел на Ботева, приемаше от героя писмо, датирано: „17 май 1876 параход „Радецки“.
В него Ботев явяваше накратко завладяването на парахода, поздравяваше с горещи думи жена си и детето си и свършваше със забележката, че е щастлив сега, че провидението изпълня молитвата му.
А тая молитва беше света.
Знаем я всички наизуст…..“
Пловдив, 1881 г.
Поклон!